„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему.“
Толстой успява да въплъти цялата философия на семейните отношения в това единствено изречение, което като че може да обясни най-различни роднински ситуации и реакции – от избраният тоалет за дъщерята на трескавия първи учебен ден до това защо втората съпруга на онзи чичо, за който никой не говори, е 20 години по-възрастна от него.
„Август: Графство Осейдж“ е най-добрият илюстративен пример за извратенията, която се ражда в клетката „семейство“. Не, тежката дума не отразява инцеста, зависимостта към алкохол и наркотици – те са просто примерни крайни следствия. Става въпрос за онова особено чувство, че не можеш да бъдеш себе в този тесен принудително интимен кръг от хора, и все пак всички факти сочат, че именно сред тях ти си изначалното „себе си“ и каквото и да правиш няма как да си онзи, който искаш и полагаш неимоверни усилия да бъдеш.
Карън е абсурдно посредствена и последното ѝ гадже е поредния богат и глупав егоист, а на Айви цял живот не ѝ достига решителност дори да се опита да преследва желаното „себе си“. Най-голямата сестра, Барбара, може да бъде описана с Tолстоевото изречение и то да бъде напълно достатъчно. Неспособността да се справи в собствения си брак я води към парализиращия ужас, че причината за това е колко много прилича на семейството си. По закона на всички парадокси в следващия момент това няма никакво значение.
Веднъж вече осъзната, мисълта, че ти и семейството ти сте едно, се превръща в най-тежкия и неотменим факт на живота. Няма значение колко различни образи и индивидуалности можете да разкриете един на друг или пред публиката – ти си семейството ти и то е теб.
Лентата разкрива невъобразимия спектър от човешки емоции, който избухва в процеса на откриването на тази семейна философия. Невероятната Мерил Стрийп успява само с една изиграна бръчка около устата си да внуши на зрителя драмата на цял един житейски път, кристализирала съдбоносно в най-обикновена, по иронично нелечима, болест.
Семейна драма от най-жлъчните – това е „Август: Графство Осейдж“. Невероятна актьорска игра, с блестящи роли на Мерил Стрийп и Джулия Робъртс. Изумително много отива на героите им черния хумор и изпълващ цинизъм, с който умело се справят.
Изумително много отива на всички нещастни семейства.
гледна точка 